За книгата: 2001 / Нека вярата в Бога ръководи всички начинания и нека добрата надежда да я съпътства, така че чрез вяра да укрепваме духовните си сили, и чрез добра надежда събуди в себе си усърдие за добро. Защото човешкото начинание по отношение на доброто няма да бъде осъществено без помощ отгоре и най-висшата благодат няма да се спусне върху този, който не е положил никакви усилия за това. Напротив, в практиката на добродетелта трябва да се съчетаят и двете – и човешкото усърдие, и помощта, идваща свише чрез вяра, всички действия трябва да се ръководят от благоразумие. Защото без благоразумие всичко, което е привидно красиво, се превръща в порок чрез неуместност и неспазване на мярката. И когато разумът и благоразумието определят времето и мярката на ползите, тогава и тези, които дават, и тези, които получават тези ползи, получават удивителни ползи от тяхното използване към Господа, без ни най-малко да се замисли, че тя е успяла в нещо добро чрез собствените си сили. Защото такова разположение обикновено поражда смирение в нас. А смирението е съкровищницата на добродетелите.